услуги от алпинисти, на, алпинист, от, София, с, услуги на алпинисти, топлоизолация от алпинисти, алпинисти, алпинизъм, чрез, София, фирма за алпинисти, за, София, фирма с алпинисти, изолиране с алпинисти, топлоизолиране с алпинисти, промишлен алпинизъм, алпинистки услуги,
Примките използвани от алпинисти обикновено се състоят от един карабинер с права ключалка, който се закачва за клина или планката на болта, и един с извита, в който се включва въжето. Така е по-лесно да се определи кои карабинери стоят откъм скалата - те по-бързо се очукват и одират и могат да повредят въжето, затова следете редовно състоянието им. Извитата ключалка позволява по лесното закачване на въжето - важен фактор, когато частица от секундата може да ви дели от падането. Алпинисти!- Когато се закачвате, внимавайте въжето да излиза от карабинера в посоката ви на движение и свободният край (този, който идва откъм осигуряващия) да влиза от долната страна (откъм скалата). Въжето не трябва да преминава над ключалката, за да не я отвори. Алпинисти!- Когато се закачвате, предупреждавайте партньора си (например "Закачвам се" или "Отпусни"), за да може да ви отпусне необходимото въже (корем). Алпинисти!-Издърпайте само толкова въже, колкото ви е необходимо (това се научава с натрупването на опит), и го включете със свободната си ръка. Ако е възможно, закачвайте се, докато почивате, ако не, дръжте се с изпъната ръка, за да пестите енергия.
Има много начини за бързо включване на въжето в примките. на всеки алпинист . Тренирайте ги с всяка ръка и изберете най-подходящите варианти за всяка ситуация. Във всички случаи, въжето, водещо към седалката на водача, трябва да излиза от горната страна на карабинера, а свободното въже (краят, който води към осигуряващия) - откъм скалата.
A. Задържане на карабинера с длан и включване с всички пръсти.
B. Средният пръст дърпа надолу и задържа неподвижно карабинера, палецът и показалецът включват въжето.
C. Задната част (гърбът) на карабинера се задържа между два пръста.
D. Цялата длан задържа карабинера, палецът включва въжето.
E. Друг начин за задържане на карабинера с пръстите.
Спускане на алпинист на горна осигуровка (установка)
Както споменахме по-рано, повечето спортни турове (макар и не всички) са дълги само по едно въже и водачът често бива спускан от осигуряващия. Някои маршрути (не в България - бел. пр.) са екипирани с карабинери на последната осигуровка, така че човек може просто да се закачи и да извика на партньора си да го спусне. Все пак повечето турове не са оборудвани по този начин. За да избегнете оставянето на собствен инвентар, трябва да развържете въжето от седалката, да го прекарате през веригата или халката на последната осигуровка, пак да се завържете и чак тогава да ви спуснат. Това крие много опасности, ако човек не е свикнал, затова внимателно разгледайте следващите илюстрации.
1. Когато достигнете последната осигуровка на тура, закачете се с две отделни примки за два отделни болта (хубаво е ключалките на карабинерите от двете примки да са ориентирани в различни посоки - Б. пр.).
2. Хубаво е първо да закачите примка на единия болт, после да прекарате въжето през нея и чак след това да сложите втората примка и да я закачите пряко за седалката. (Запомнете: може да сте уморен и да паднете, докато се опитвате да закачите примката за седалката.) Закачете се директно за седалката и с първата примка.
3. Увиснете на примките, накарайте партньора да ви отпусне въже, направете осмица на въжето на известно разстояние под вас и я закачете с карабинер за ухото на седалката си. Това е предохранителна мярка, в случай че примките по някакъв начин все пак се откачат.
4. Чак сега се развържете, прекарайте въжето през халката за спускане и пак се вържете. Проверявайте всичко по два пъти.
5. Развържете осмицата от средата на въжето и накарайте партньора да ви обере. Проверете отново всичко и се откачете от примките.
6. Партньорът може вече да ви спуска на земята.
Спускането на горна осигуровка, или установка, описан току-що, е добър, когато имате на разположение вериги или халки със закръглени повърхности. Ушите на повечето болтове обаче имат ръбове. Спускането през такива може да причини скъсване на въжето и да доведе до нещастни случаи. В такива ситуации алпинистът има следните възможности:
- Да оставикарабинер или карабинери.
- Да носи някакви евтини халки, които да остави горе.
- Да остави парче помощно въже (не по-тънко от 6 мм), с което да обедини двете планки, да издърпа половината въже, да го прекара през въженцето и да пусне рапел на двойно въже. Не правете никакви опити за спускане на установка през въженцето - при триенето основното въже може да мине през него като през масло!
отляво: Пускането на рапел от алпинист на помощно въженце през една опорна точка е допустимо само в най-краен случай! отдясно: Ръбовете на планките могат да скъсат въжето на алпиниста.
Събирането на примките може да се окаже доста уморително. Можете да се улесните, като се хванете за примката и се придърпате към нея.
Ако, докато ви спускат, искате да си съберете примките от тура, закачете седалката с една примка за въжето, на което ви спускат. Това ще ви позволи да следите хода му, дори да се отклонява встрани от правата линия или под надвес. Внимавайте, когато откачвате последната примка (най-близката до земята) - ако турът е в надвес, може по невнимание да се приземите върху някое близко дърво, на земята или дори върху партньора си.
Специални съвети за осигуряващия при спортни маршрути
При спортното катерене, когато турът започва от земята и осигуряващият няма опасност да падне, той не е задължително да бъде осигурен. В такива случаи той може да улесни водача, като се мести наляво или надясно, за да не му пречи с въжето. Осигуряващият може също така да се приближава или отдалечава от скалата, за да отпуска или, съответно, обира въже. Трябва все пак да се внимава да не се отдалечава твърде много, защото при евентуално спъване и залитане, може да дръпне водача и да причини падането му - това е често срещан инцидент, и то не без неприятни последици за водача, тъй като при падането си, осигуряващия може да пусне осигуровката, за да се предпази сам от сблъсъка със земята.
Болтовете - добрият, грозният, злият
Алпинисти!-Винаги очаквайте най-лошото от болтовете, когато се катерите по непознат тур. Оглеждайте ги внимателно, преценете колко са стари, обърнете внимание на диаметъра на тялото (общоприетият стандарт е 10 мм) и се уверете, че планките са добре затегнати и не се въртят. Старите болтове са много съмнителни, затова внимавайте. Най-добрият съвет в този случай е: "Който се съмнява, оцелява!" В катеренето се използват три типа болтове.
Алпинисти!-Болтовете не са вечни - под влиянието на температурата те се разширяват и свиват и могат да се измъкнат от скалата или лепилото, което ги задържа. Никога не се доверявайте само на един болт за организиране на рапел или установка, колкото и сигурен да ви изглежда. Винаги дублирайте.
Съставни и самоделни болтове в ръчно издълбани дупки - спитове и ролплъгови клинове (ролплъзи)
В наши дни този тип болтове се използват рядко, но все още могат да се срещнат по стари турове и могат да бъдат безценни, ако се катерите по голяма стена и не можете да поставите друга осигуровка. Трябва само да се помни, че дупките са дълбани от уморени и вероятно уплашени катерачи, които са се старали да завършат работата, колкото се може по бързо - ръчното пробиване на скалата е много трудоемка работа. Много от тези болтове просто не са влезли достатъчно дълбоко.
Телата им обикновено са само 5-6 мм в диаметър и 2-3 см на дължина.
Рядко са произведени (ако изобщо има такива) от неръждаема стомана. На много места желязото ръждясва изненадващо бързо - затова внимавайте!
Болтовете са основна отличителна черта на спортното катерене. По определение, болтът е парче метал, забито в издълбана в скалата дупка с цел, осигуряване безопасността на катерачите. Ако болтът е добре забит, достатъчно дълъг и здрав, произведен от неръждаема стомана, той може да издържи много дълго време и да осигури сравнителна безопасност при голям брой падания. Човек не винаги може да различи добрия от лошия болт, затова обърнете внимание на предупреждението отдолу.
Анкерни болтове - "лонглайфове"
Дупката за следващите два типа болтове може да е пробита и на ръка, но това е рядко. Хората, екипиращи спортни турове, обикновено използват акумулаторни или бензинови бормашини.
Анкерните болтове са обикновено 10 мм в диаметър и 8 и повече см дълги, произвеждат се от неръждаема стомана (в някои по-сухи райони се използват и болтове от галванизирана мека стомана). Дупката се издълбава, почиства се от праха и болтът се забива с чук. Тялото му е снабдено с пръстен с малко по-голям диаметър, който при завиване на гайката (при което се получава натиск навън) се зацепва в дупката и затяга болта. Ако е добре поставена, тази тип осигуровка е доста стабилна и трайна и в повечето случаи издържа до 30 кН, или 3000 кг.
Лепени халки (лепени клинове)
Всяко подходящо за целта парче метал може да бъде залепено в предварително издълбана дупка в скалата с помощта на свръхздрави епоксидни смоли като "Хилти С60" или С100. Вместо анкерен болт може да се използва метална пръчка с резба или специална скоба с ухо на външния край. Лепените халки стават все по-популярни, тъй като са евтини и имат кръгъл профил на ухото, през което могат директно да се пускат рапели. Освен това от кръглия профил карабинерите се амортизират по-малко, отколкото от ръбестите планки.
Както анкерите, така и лепените клинове могат да издържат огромни натоварвания.
Поставяне на болтове
Алпинисти!- Изберете най-подходящия болт за тура, който ще екипирате.
А. Анкерните болтове са стабилни и трайни.
В. Лепените скоби с назъбени краища могат да издържат големи натоварвания.
Дупките за лепените клинове могат да се издълбаят с лек наклон надолу.
Пробиване на дупките:
- Първо се уверете, че не нарушавате никакви правила за използването на болтове - писани или неписани!
- Проверете дали скалата е достатъчно здрава - по звука, който издава при удар с чук.
- Поставяйте болтовете поне на 10 см от ръбове, цепнатини или други болтове.
- Уверете се, че бургията ви да е с подходящите диаметър и дължина.
- Измерете дължината на анкера или тялото на лепената халка и я означете на бургията с помощта на лейкопласт.
- Пробийте дупката под прав ъгъл спрямо скалата (при лепените клинове можете да я пробиете с лек наклон надолу).
- Изчистете дупката от по-едрите скални частици с помощта на четка за зъби или с четка за почистване цевта на оръжие.
- Вкарайте къса пластмасова сламка в дупката и издухайте праха (пазете очите!).
- За анкерните болтове : Забийте болта силно с чука, докато извън дупката остане достатъчна част от резбата, за да завиете гайката и планката. Поставете планката и гайката и затегнете. (Поставянето на планката и гайката преди забиването предотвратява възможните повреди на резбата и прекалено дълбокото забиване на тялото.) Внимавайте да не натегнете прекалено много болта, особено ако е от неръждаема стомана, защото може да се пукне.
- За лепените клинове : Запълнете дупката до една трета от дълбочината й с новоприготвена епоксидна смес (най-често се ползват автоматични смесители) и вкарайте тялото на лепения клин. Завъртете халката внимателно, за да осигурите правилното разпределение на лепилото и да изгоните мехурите.
- Лепените клинове не бива да се натоварват през първите 24 часа след поставянето им.
1. Болтовете трябва да се забиват поне на 10 см от ръбове, в здрава скала.
2. Отделните болтове трябва да са поне на 10-15 см един от друг.
3. Пробиването на дупки става най-лесно с бормашина.
Водене на традиционни (класически) турове, водене на собствена осигуровка
Воденето в традиционен стил крие доста по-голям риск от спортното катерене. Това не означава, че задължително е по-опасно - зависи от катерача.
Инвентарът
"Човек не се ражда научен" - този девиз трябва да се изпише на всеки отделен артикул от катерачния инвентар. Практиката и личният опит са единствените фактори, осигуряващи безопасното водене.
При класическото катерене се използва почти същият инвентар и подобни техники, както при спортното. Има осигуряващ, въже, седалки, примки и протриващи съоръжения. Разликата идва от "джаджите", които се използват за осигуряване по скалата. В класическото катерене осигуровките могат да се разделят най-грубо на естествени (скални издатъци и халки, дървета) и "пасивни" (клинове, клеми, ексцентрици) и "активни" (френдове) средства за осигуряване.
Някои катерачи предпочитат да носят инвентара закачен на лента, преметната през врата и едното рамо, други - направо на инвентарниците на седалката. Във втория случай обаче може да се получи известно неудобство, ако носите прекалено много екипировка.
Естествени осигуровки
Нормалният начин да използваме естествените осигуровки е, като преметнем през тях лента или помощно въже, затова постоянно гледайте за удобни скални издатъци, халки и дървета. Дърветата често растат на площадките и представляват добри точки за закрепване.
колкото се може по-ниско // възел "седло"
- Направете седло на лентата, ако има опасност въжето да я изхлузи от осигуровката.
- Друга възможност е да натоварим лентата с допълнителна тежест.
примка с допълнителна тежест // заклещен камък
- Заклещените камъни и допиращите се в една точка скални издатъци могат също да бъдат полезни - следете за такива, когато се катерите по цепнатини.
Съвети:
- Простото премятане на лента през някой скален издатък не винаги е най-доброто решение. Смъкнете примката колкото се може по-ниско спрямо върха на израстъка
„Класиците" носят разнообразен инвентар, закачен на лента през рамото или на инвентарниците на седалката.
Средства за осигуряване (джаджи)
Съществуват различни средства за осигуряване (активни и пасивни). Хубаво е човек да знае как да използва клинове, клеми, френдове.
Клиновете.
Въпреки че в наши дни се използват рядко, човек може да намери разнообразни форми и размери клинове (метални пластини, снабдени с ухо, които могат да се забият в цепки). Всеки тип се използва в за точно определени случаи: има клинове за хоризонтални цепки; V-образни те се използват в по-широки; пластините вършат добра работа в глухи и задънващи цепки; има дебели парчета метал с много дупки, които могат да се използват в много широки цепки.
Забиването на клин е сравнително лесно - изберете такъв, който да влезе без голямо усилие на около три четвърти от дължината си в цепката, след това го дозабийте с няколко силни удара с чука. "Изтъняването" на звука обикновено показва, че сте го забили добре, въпреки че сигурността на клина се определя от характера на скалата и от дълбочината, на която е влязъл.
1. добро, добро, нестабилно
2. лошо, лошо, по-добро
3. дoбро, несигурно, нестабилно.
4. несигурно, по-сигурно - закачване с лента, по-сигурно - закачване за дупка, по близка до скалата.
Ако клинът не е влязъл до край, най-разумно е да се включите с лента, вързана на "седло", колкото се може по-близко до скалата.
Изваждане на клиновете
Клиновете се изваждат, като се удрят с чука последователно от двете страни, докато излязат. Това обикновено наранява скалата и поврежда цепката.
Старите клинове може да са стабилни, но може и да не са - често това не е лесно да се определи, тъй като най-важната им част е скрита в скалата. Където е възможно, дублирайте старите клинове. Клиновете, оставени по стената, са обичайни за Алпите и все още се срещат доста често в Йосемити.
Различни типове клинове. Отгоре надолу: клинове с винкелен профил; V-образни; пластини за тънки цепки; стреловидни клинове.
Чук за клинове с лента на дръжката и дупка за закачване на карабинер. Чукът се използва за забиване и вадене на клинове. Клеми и ексцентрици ("пасивни" средства за заклещване)
Клемите и ексцентриците са просто фабричният аналог на заклещените камъни. Много са издръжливи и обикновено скалата е тази, която поддава, не тялото или телта или въженцето на клемата.
Поставяне на клеми и ексцентрици
Стабилното поставяне на клеми и ексцентрици се научава с практиката - да определиш правилния размер за определена цепка, е истинско изкуство. Най-добрият начин да се научим, е, като се катерим с опитен водач и оглеждаме всяка поставена от него осигуровка, преди да я махнем. Това изваждане обикновено се улеснява от клемовадача.
Странно, но полезно приспособление е клемовадачът. В повечето случаи има малки кукички на единия край, които улесняват изваждането на заклещени френдове.
Съвети за поставянето на клеми и ексцентрици:
- Когато поставите клемата, закачете примка на нея и я дръпнете рязко. Така ще я заклещите по-добре.
- Клемите могат да се поставят в противоположна ориентация (виж фигурата по-долу), закрепени чрез примки или заклещени една в друга.
Клемите са с различни големини (от 3 мм до 5 см), имат странна форма, която способства за по-доброто заклещване, и са снабдени с въженце или тел за закачване.
Ексцентриците са добри за по-големи цепки. Асиметричната им форма позволява да се поставят в различни положения.
- Уверете се, че клемата не може да изскочи от цепката.
- Подредете по няколко клеми или ексцентрици с различни размери на един карабинер - това ще ви позволи по-лесно да изберете правилната големина за съответната цепка; заклещете добре клемата, после я извадете от карабинера и чак тогава се закачете с примка.
Френдове ("активни" средства за заклещване)
Тези сложни приспособления са подходящи за вертикални цепки, въпреки че намират приложение и при малки вдлъбнатини и в други, едва ли не невероятни ситуации. В сравнение с поставянето на клеми, закрепването на френдовете изисква едва ли не "висше образование". Ако използвате по-малък размер, той лесно ще излезе; ако използвате прекалено голям, френдът ви може да остане в цепката за вечни времена. Идеалният размер за всяка цепка е средният и определянето му е сложна работа.
Съвети за поставяне на френдове:
- Уверете се, че всички челюсти на френда са в добър контакт със скалата. - Във вертикални цепки ориентирайте тялото на френда в посоката на очакваното натоварване.
- В хоризонтални цепки опитайте да вкарате съоръжението, колкото се може по-дълбоко - при френдовете с твърдо рамо може да се наложи да се включите към най-близката към скалата дупка.
- Помнете, че челюстите може да зацепят по-добре, ако вкарате съоръжението в обратна ориентация спрямо вертикалната му ос (т. е. да го извъртите на 180 градуса спрямо оста му). Някои по-нови модели имат челюсти с различни размери, което улеснява задържането им в отварящи се цепки.
Поддържане на френдовете
Френдовете също се нуждаят от периодично почистване - правете го с вода и мека четка. Изсушете френда и го смажете със силиконова смазка - никога не използвайте машинно масло.
Френдовете с огъващо се рамо са по-сигурни от тези с твърдо рамо, което може да се счупи при падане.
1. Добро поставяне. Рамото на френда е влязло дълбоко в цепката и натоварването пада върху лентата.
2. Опасно поставяне за френд с твърдо рамо.
Тялото на френда може да се счупи при падане.
Горе вляво - Добро поставяне
Горе вдясно - Лошо поставяне - не всички челюсти са в добър контакт със скалата
Долу вляво - Лошо поставяне - челюстите са прекалено разтворени
Долу вдясно - Добро поставяне.
Основни съвети за водене
- Подредете добре инвентара си - поставете няколко клеми с близки размери на един карабинер, за да можете да ги пробвате една след друга, докато изберете най-подходящата. Закачвайте по-малките по-напред на инвентарника. Някои катерачи закачват клемите, ексцентриците и примките на една лента, а френдовете, всеки с отделна примка и карабинер - на друга.
- Ако водите на двойно въже, избягвайте включването и на двете въжета в един карабинер - едното може да пререже другото при падане.
- Преценете силите (при падане или при дърпане на въжето в процеса на катерене), които могат да измъкнат осигуровките и заклещете така съоръженията, че да го избегнете.
- Старайте се да ограничавате триенето на всяка цена, като използвате по-дълги примки или техниката на двойното въже.
- Ако ви свърши инвентарът, можете да накарате партньора да ви спусне, за да оберете долните осигуровки и да ги използвате наново. Все пак оставете поне горните две точки на закрепване в случай на падане.
- Осигурете се, колкото се може по-скоро, след като започнете да се катерите. Това не е излишно преосигуряване - тази осигуровка е единственото, което ви дели от сблъсъка със земята или от падане с голям фактор, ако тръгвате от междинна площадка! Дори да не паднете, първата осигуровка насочва въжето по посоката на катерене.
- Пестете енергията си - представете си, че сте герой от компютърна игра, но не можете бързо да си възстановите "силата", че всяка грешка може да ви лиши от единия от дванайсетте живота в играта! Използвайте всяка възможност за почивка, разтръскайте ръце, за да възстано вите кръвообращението им, и не стискайте прекалено отчаяно хватките - използвайте умерено силата си.
- Старайте се да се катерите технично, "балансьорски", стилно, не да се "набирате" по скалата.
- И най-важното - дишайте равномерно! Когато сте на труден пасаж или ви обхване страх, поемете си няколко пъти дълбоко въздух.
- Ако изпаднете в труден момент, върнете се малко надолу - всеки метър слизане означава два метра по-малко падане.
Задължения на водача
Водачът не е просто надъхан самотен екшън герой - той е отговорен за безопасността и приятното изживяване на всички в свръзката. Това включва следните задължения:
- Да се увери, че всички са се вързали правилно за основното въже.
- Да преговори с останалите всички сигнали за комуникация и да ги инструктира преди започване на катеренето.
- Да оставя такива осигуровки, които да спомагат не само за собствената му безопасност, а и за тази на втория - особено на дълги траверси, където може да се получи пандюл (голямо залюляване встрани).
лошо осигуряване / добро осигуряване
- Да организира стабилна площадка: никога да не разчита само на една точка на закрепване; да уеднакви натоварването върху всички точки на закрепване с помощта на примки, ленти или основното въже; да се увери, че осигуровките могат да издържат натоварване във всички посоки; да осигурява така втория, че да не го дърпа, което може да причини падането му под таван, на траверс или върху перваз.
- Да се увери, че вторият знае как да задържи падане - било то най-обикновено, или голямо.
- Ако се катерите в отдалечен район и наоколо няма други катерачи, да съобщи на някого къде отива и кога се очаква да се върнете. Не е зле да се разберете с някого как да действа, ако не се върнете в уреченото време.
- Да следи всички в свръзката да съблюдават изискванията за опазване на околната среда - поведението при достъп до скалата; изнасянето на собствения боклук; забраните за палене на огън, късане на растения, безпокоене на животните и така нататък.
Падане и фактор на падане.
Никой не иска да пада, но рано или късно това се случва на всеки катерач. При съвременната катерачна екипировка - добри динамични въжета, удобни седалки, подходящи средства за осигуряване - това вече не е толкова болезнено, както е било едно време. В много случаи (особено при спортното катерене) на падането се гледа като на неразделна част от играта. Да падаш безопасно, също си има чалъм - и със сигурност научаването, как да падаш, не е навредило на никого. Рефлексите, които човек може да си изгради при тренировъчни условия, могат да помогнат в по-сериозни ситуации. Използването на ръцете и краката за омекотяване на удара; падането под таван, без да си удариш лицето; контролирането положението на тялото, за да не се обърнеш надолу с главата - всичко това може и трябва да се практикува. С понятието "фактор на падане" се означава съотношението между височината на падане и дължината на разпънатото въже, което обира удара (височината на падане се разделя на цялата дължина на разпънатото въже между осигуряващия и водача). Точно това разпънато въже обира енергията на падане чрез елонгацията си.
[ляво] водачът изкатерва 5 м / пада 5 + 5 м / обща височина на падането = 10 м / дължина на разпънатото въже = 5 м / фактор на падане = 10/5 = 2 / Това е най-сериозният фактор на падане - при него се получава най-голямото възможно натоварване върху катерачите и осигуровките.
[дясно] водачът изкатерва 5 м / осигурява се на 3 м от площадката / пада 2 + 2 м / обща височина на падането = 4 м / дължина на разпънатото въже = 5 м / фактор на падане = 4/5 = 0,8 / Това е не толкова сериозен фактор на падане.
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.